ЧЕСТ Почвам със акцент, подчертавам диалект - екстроверт също като развълнуван диригент. Нека да излъжа всички, белким някой ми се върже: никой с нищо не ще ви бъде длъжен! Ако някой ви се струва неблагодарен, да знаете: непотърсената помощ има склонност задушаваща! В убиване на време и пасивно забавление остава огорчението, роб на отегчението. Най-много време отнема първата книга, щастието е имение, което трудно се постига, труден е и пътят към успеха на богатите, 'ма само с егоизъм няма да станеш самостоятелен... ...малко стабилност и що е то ефективност? Всъщност в к'во се състои понятието размито? Т'ва са профсъюзите в опозиция със претенция и темерут на заплата в погребална агенция! Просто устройство с едно основно свойство: овладява се егото, възпитава се достойнство. Пък тогаз върви на love, намери една любов! Всеки силен рапър е и силен философ! Успееш ли, е въпреки системата съзнателно, но може да ти помогне да обявиш несъстоятелност: няма компенсация, срамят цяла нация - непобедими са БФС и Топлофикация! Бюрократите излагат се, както могат. Тя, властта, опиянява, но и вкарва в затвора! Не важи за единици, 'щот' са повече нули. Там, където има крокодили, няма акули! Интелектуалците не мислят. Уви, и синдикатите зависят. Злите коментатори увисват само, 'щото истинските гении помагат на обществото! Не да съжалява, трябва човек да си вярва. Дано се осмелява само, щом бавно съзнава. Нека все да създава, но и да не му се занимава, няма нищо фатално – не всичко логично е вярно! Работи си спокойно, дървото то само ще дойде. Има закони за свои, никой не та гони: анонси-подмятания със прости очаквания... само к'во ше я пра'им с'я тая гордост на наглия? В ежедневието важно е да си изкефен: не е без значение за мен – настроение! Всеки не носи, но тоз' е на косъм и после зеносaн. Въпросът е да свикне да си задава въпроси. Не че прекалява, но не се и извисява, уважава само тези хора, които го унижават, след като търпи – не като има търпение с последно ниво на невежество – високомерие! Как да почнеш да разчиташ на скандалджия? Усеща, не е прав във поредната разправия, компенсира със гняв, но тихомълком се изнася. Иначе сам се издържа, 'ма не мо'е 'а се понася и всичко е на смени, всеки среща проблеми. Не вярвам чак на някого да му е лесно съвсем. Най-скъпа излиза поддръжката на лъжата! Гледай си децата, но не го отказвай рапа! Умислен и намръщен, как искаш да заработи? Все едно и също - като Ерос Рамацоти! С неспокоен нрав в борбата кой ще бъде прав: мъдростта ще смаже интелекта със замах! Само за момент спри да спамиш имена - няма репрезент, има по-важни неща: отговорност, постоянство, отношение, но и текст - отново да съм с вас днес, за мен е чест!!! (Yes!) XPRSN Studio 2018

ПРЕМИЯ Трудно се живее без себепознание, щом разчиташ само на висше образование. Чудно! Как не акцентираш на заслугите, а се концентрираш в неуспехите на другите? Цитираш, прочел си, добре си постилаш, но разкрий ни тук на всички всъщност ти какво мислиш и признай поне един успех на някой противник, щото „нищо не знаеш, 'ма много разбираш от фирми!“ Тигре! Да не се помисли за специален? К'во си преживял, кат' имаш 0 провали? Завинаги осъден да си останеш нормален, давай, не е забранено да си асоциален! Пък дали ще се обидиш, или ще си отидеш - ще завидиш, но няма да се коригираш! За мое забавление, твое притеснение – мнение: щом си недоразумение, то си има обяснение: Хем страх си насъбрал, хем мързел те е спрял! Ако не бяха вашите – вече да си пътник! Здрав, прав, отлежал, всичко в живота видял - докато жена ти те храни, си некадърник! Моя работа е, да! Всички сме свързани, брат! Хайде сега да станем малко да поработим! Един ще създаде среда, други – работни места. Тъй ще се подготвим за хиляди, не – за стотин! ...но той не може да опита, държи се точно кат' добитък, в противоречия се оплита, но него никой не го пита! ...но той не може да опита, държи се точно кат' добитък, в противоречия се оплита, но него никой не го пита! Вместо да сториш – мърмориш, докато не решиш да се престориш, че се бориш (а що не си ходиш?). Късно влизаш в играта, в теб не откриваш вината, търсейки потвърждение и одобрение от тълпата. Взел си премия за безпардонно поведение, вечното ти пластмасово изражение. За награда взе накрая автоматично решение: изненадата е в полза на общественото мнение! Кости се чупят, гении се бутат, приносът е нулев и талантите се лутат. Ако е разумна, вярвай, че ще бъде чута тази критика градивна – ужасът на темерута! Недостатъците вкупом гледаш ги под лупа. Готов си за разруха, сякаш всички ще затрупаш само за една минута (като та запукам)! Това, че не ти пука, не те прави по-малко глупав! (2) ... това е, ... туйто!

ЖИВ Живял си човекът, работил вечер и заран и на ръце го носили, и го замервали с камъни. Докато най-накрая всичко завършило така: два пъти напред, надолу и слаба ръка! Говори ми с резултати, уроде неосъзнати! Не - с измами крилати, не - с примати с гранати! С роднини, близки, познати се присмях на тарикати, но най-големите нещастници подготвят атентати. Препродават-купуват, правят-струват-вербуват, вътрешни гласове те не рискуват да чуват. Щом празнуват, на наивника съдбата решават, тъй като той недорасъл е още да се съмнява. К'вот' му кажеш, ти вярва, самоубива се за „правда“... ...ше налапа на потника ръкава, плаче за казарма. И да викаш охрана, и пожарна команда, развитие няма, (аларма) шефът му е динозавър! Но той е горд роб, овча мисъл, наемник, фанатик за проблеми – верен гостоприемник. Няма празник, делник, на менгемето – мерник... ...е туй терористът е най-големият безхаберник... „Важен е жестът, когато има мъст!“ - казал той и се обърнал, и показал среден пръст, ама трябва да си позитивен, да му покажеш, че му е къс: Ashes to ashes, гъз до гъз! Тренират как да ликвидират, къде да се пласират, само мира не намират (е, що тъй пра'ите ве, майка...) Тъпи като гъби, няма кой да ги настъпи ли? „Око за око, паста за зъби!“ Същите боклуци: едни с „Калашник“, други с „Узи“, уязвими като гузен михлюзин, задигнал блуза. Щом ги видиш такива, обаче, най-добре си трай и повикай психиатър, не звъни на полицай! Дали си струва да си верен мъртъв непукист? Не съществува Господ, пред Когото да си чист! Преди си бил беден, сега си екстремист, so you know what it is: едно кило ориз! А, браво! Винаги си слаб, щом нямаш право! Грешна кауза още не е доживяла едно цяло! Лоша инвестиция – присмива се цялата зала като автоджамбази на практика в Малта! Асоциални, паразити потенциални, имитират комуникация, щом избират локация, служат на кумир, не знаят що е мир! Е, к'ва е ползата от файдата, като няма келепир? Ранените са те, преди да има жертви: инертни, повредени, неизправни инструменти! Светът нė винаги е бил справедлив, но човек всė има избор докато е жив! ЖИВ!!!

ВОДА: Толкова години наблюдавам и се скитам. Хората любими оправдавам, други – никак! Вторите ме вдъхновяват повече да пиша! Каквото и да кажа за тях – аз ги обичам! Прости до кости с поглед празен и циничен, грозни като арогантността на себичен! Циганката, дет' ги хвали, ги остави на мира... и те добре се справят. Най- вероятно мно'о ги разбират! Обясняват оживено все какво ще направят, но отлагат и така само ще си възнамеряват! Нелепи като двойник на побойник, който зачитане не знае, но изгони свойто! Щом целта е ниска – винаги притиска, мачка и стъписва, значи нещо липсва! Всеки да си уважава, който си поиска - уважение никой няма право да изисква! С малък брат разговарях онзи следобяд, жалък на инат кандидат-тарикат! Викам му: „ не знам ся, на път ли си, тъп ли си, но само овцете се кланят на престъпници!“ (...) Тогава давай, опитай, 'ма няма как да та изпратя просто пък, без да ти сипя, иначе колкот' искаш пътища, важното е к'во търсиш там! Нека да ти кажа само ся една късичка! Припев: Честността като водата е – добра отправна точка, винаги на чисто започва и те насочва, неслучайно е любима сила, непорочна, заличава зло, а и до край остава точна! В лутане, за мене, са суетно-изявените, губене на време е броене на победите! Докато дремете, големите са смирените! К'о ми са зверите и са гордеете с БНТ? Ще им излезе име, а те ръце извиват, климатът е зимен за тях, чак ги снимат! Търпеливо ли се кима, трудно думата се взима: няма глупави въпроси, 'ма к'ви отговори има... Сутрин стават с ясна мисъл да не се излагат. Може, да, но много личи на кого подражават: дишат напразно и да завиждат не престават, от висши приятели във бивши преминават! Лицемерието тихо ще пристигне във кашон: един бръснарски вятър, но без одеколон! Според всяко едно дърво: „нямало ненаказано добро“! Такива всяка зима горя в камина, брато и съм погнал на свой гръб всеки, тръгнал към трона, победил, но бил подъл, съжалил, че е помогнал! Щом целта е корона - бързо падаш от коня, в боя нямаш воля без броня – тая роля е твоя! Чудиш се защо не предизвикваш взаимност? Сигурно делото ти е някак гнило и деструктивно! Изненадан поглежда, засрамен нарежда като получил червен картон във приятелска среща! Сигурността не премахва страха от конкурента, по-интелигентен се оказва клиентът, сега точно е много по-висок процентът, но така и не дойде моментът за апартамента! Припев: Честността като водата е – добра отправна точка, винаги на чисто започва и те насочва, неслучайно е любима сила, непорочна, заличава зло, а и до край остава точна! В лутане, за мене, са суетно-изявените, губене на време е броене на победите! Докато дремете ,големите са смирените! К'о ми са зверите и са гордеете с БНТ?

БЕТОН feat. Черноглед Грешно нещо е да очакваш помощ, каквато ти бил предложил, и да протакаш, колкото се може повече, докато не се наложи! Разбира се – ти си решаваш: с кого да се съобразяаш, дали да се оправдаваш, какво да си въобразяваш... Който от себе си дава – не трябва да съжалява! Проблемът изниква тогава, когато човекът-човека лишава! Вината е само в измамника, но не във поредната жертва родена: когато съветва: измерва, напредва, изгодата чисто за него преследва! (Хм-м)... подло, грозно, живот с изтекла годност, „'ма тря'а 'а са пробва 'е!“ - изказал той мисъл грамотна. На моменти се чувства изгубен, друг път не знае къде се намира от гордост! Много пък малко останаха тука лишените бройки от скромност! Избягвам да съм героят, но и тоя, който мрънка, следвам своя път напук на всяка спънка. И в зной, и в студ навънка, знай от мене, брат: под слоя сняг кората лед е тънка – не бъди ербап! Днес си прав, утре падаш по врат – кръговрат! Искам само да съм здрав, другото е бошлаф! Крача бавно в нощта, а кварталът е глух и ням, знам усещаш мощта, винаги искрен и прям, на листа да пресъздам всяка емоция и блян! Аз съм воин без бран, без нашивки и еполети, без ранг, сан, водя битките чрез куплети, минавам като танк през поетите превзети! Как един човек без ред иска да тръгне само напред? Изглежда зает, захвърлил завет – превзет! Важно се поклаща в крачка, пита „кой ше плаща?“, а не бачка, ше го смачкам, ходи кат' тигър без опашка! Честито, взе си я! Но язък за добрата професия щом смята, че само с агресия ше може да кара до пенсия. Де да имаше предложение, щеше да има и решение! Кой ти говори за движение? Хората чакат повишение! Къщата – стегната, ама няма врати: верно вее ли вятър, вече и вътре вали, и е лесна за намиране, но нека се прибираме - целта е да формираме цена на придобиваНЕ! Тих дъжд ръми, небето цялото сиво, къс сас гърми, наливам от тъмно пиво, тежък бас набивам, директно отгоре кика, а глупакът нашива се и, че е успял си вика! Силен си като на „всичко коз“ асото „пика“, лабилен си, внимавай щом минаваш мостика, в пакета нос тика! Полека, прост, пикото не ти в плюс! Рапецът ни – тежък трус, правим ги на кус-кус! Гледаш, все едно че на живо транжират труп, имаш дежа-вю, младежът чу, невежа глух звук гърми С4 римите нареждам като блокчета на Тетрис! Едно по едно – цял тон от бетон! Може да е малко по-скъпо, но ще е много по-добро! Имайки силен подбор, градим стабилен отпор, желаем смислен живот на всеки искрено горд! Да питаш, щом не знаеш, само те прави голям! От опит знам сам, че без план – няма мегдан! Получава се с разум, сарказъм, фраза с представа, 'ма ти като фантом си, брат, и хич та няма (...) Кат' говориш за себе си, малко, гледай напреде си, ве! Нямаш сърце, иначе верно, последен не си: все се старал, пък няма медал – шут през парадната порта! Четвърто място в спорта, 'е, к'о ш'си ка'ат хор'та 'е?

TAKA Нашият отбор – любим, непобедим, единствен на света, остана несравним! Колко много играчи освободихме през годините: не видяха доверие, зарадваха чужди фенове! А ние си чакаме нов треньор – нов късмет, отношение, развитие, ако може и успех! Освиркванията ще дойдат първо от върлите! Целта е събуждане, няма к'во да се сърдите! Не търсете вината, където срещате мнение! Постоянна неправда отдавна буди съмнения! Съдията дразни отчасти – живей с това и играй, и повече се старай, и стига приказки празни, градски! Доволни от себе си, бягат от критика всяк'ва! Всъщност много са сити и въобще не им се занимава, но на собствените си играчи да разкажеш играта не се брои за хулиганска проява! Получават подкрепа, в замяна връщат обещания, налага им се да бягат и да играят с желание, а стадионът ни е празен, съперникът ни класен, отборът ни прекрасен се оказа безопасен! И как противниците ни да са ми виновни? Не виждам ли, че моите са пълни идиоти? Ако някъде им плащат, защото играят, в България се стараят да им плащат, за да играят! Броят се успехите само в евротурнири! Вътрешна консумация стига ни от години! Все по-слаби ни бият, прибираме се унили, те не били победили, щот' се били притеснили! За сто години всичко автентично ни е първо! През последните десет, някак, остана на тъмно! Наричат „малшанс“ своята некадърност, но продължава твърде дълго, изоставаме напълно! Апатията ви повече не е за търпене и малко по малко заприлича на унижение, в очите ви не виждам умора, а отегчение! Посещенията ни са за изключенията! Въпреки всяка обида отбора сам си избирам, на стадиона пак ще отида, надеждата не умира! Като привърженик, явно, няма да спра да се паля: мойта сляпа вяра остава към вас без промяна! Въпреки всяка обида отбора сам си избирам, на стадиона пак ще отида, надеждата не умира! Като привърженик, явно, няма да спра да се паля: мойта сляпа вяра остава към вас без промяна! (...)

ДАДЕНОСТ feat. DarkSide Трудно се помага някому, който с действията си „смело“ стреля супер силен сам срещу себе си! Вместо да се стремим да се справим със слабостите си, развиваме сигурно своите силни страни. К'вото кажем, спазваме, не сме го учили в гимназията, няма как да мразиме индивидуалното разнообразие. Всеки горд е поне малко прост и много бос, но винаги на пост, на всеки въпрос със вирнатия нос! Оксидира, и на длъж и на шир, гледа сеира! Чудеса прави страхът, без спир, как да се абстрахира? Увереност само ти липсва, брат, и за капак: ще станеш простак, да не те помислят за слабак! За много не всичко възможно е разбираемо, но за личните, зная, готовността си е даденост. Без значение доколко нещата са му уредени, всеки смята свойте проблеми за най-големи! Загубен във себе си срещаш грешни подбуди! (няма как) мърморенето някой ден ще те погуби, (няма как) да си мачо, пък да не си сбърканяк! Тарикатът никога няма да види, че е презрян глупак! Търся в гъстата мъгла светлина, която да ме води. Нека ме пази от влизане във роли! Подавайки ръка не подценя'ам, този, който ме моли, дъждът понякога пречиства, друг път само мокри. Слънцето им свети в очите, пуснали щори, завиждат за успеха на първите, зат'ва са винаги втори. От самото начало Хип-Хопът за мен е посока, не просто хоби на пейка пред блока или тендеция модна. Със думи давам живот на спомен, щом се докосна! Мисълта е извор основен ,щом го наложа! Разчитайки на чужди опеки - ставаш велможа, идеи с блянове отнети егоистично вардиш нечия кожа! Когато си отида, улавям последния курс. Едва долавям пулс, има душевен конвулс! Живях обичан, обичах, творих и оставих завет записан, резултат очевиден - доказателство е, че дишам! За да започнеме на чисто – първа стъпка със доверие! Трудно може да е креативен предубеденият, но няма премия-търпение, щом нямаш отношение! Лесно е да бъдеш само в лошо настроение! Вниманието ти е по-важно, отколкото си представяш! Уважението е да поздравиш, а не да отминаваш! Нито те прави дребнав да забелязваш детайли: колкото по-красиви са, толкова са по-специални! Още не се е родил индивидът само с три таланта и всеки от тях да развие е длъжен и повече хора да радва, но понякога време отнема, докато откриеш к'во ти се отдава. Може би пред очите ти или далеч: търсиш, намираш, успяваш!

Същност Споделено със съмишленици, времето лети, променени ли сме, значи, все нанякъде вървим. Преоткрихме правилото, правещо те прозорлив: "няма как да си щастлив, без да бъдеш търпелив". Забравят се обидите, остават си любимите, нали сме невредими, но зависи от промилите! Минават си годините, помагат ни роднините. Много са причините - чуйте и ще видите! Точната доза апатия ни е инжектирана с медицинска игла и така сме изолирани, оградени сякаш от Берлинска стена. Движим се по наклонена плоскост, скрити като хоркрукс, копнежите изчезват бързо и неусетно като летен отпуск. Дантелени спомени кибичат в ментално фоайе, а после разиграват сценки от филм на Лорънс Оливие. Да бъдеш или не - това е въпросът, който те измъчва, и дали си щастлив, прибирайки се да миришеш на бъчва. Душата се изкълчва, разбива се до основи с кози крак, този пак е в няк'ва фаза и май ще се изтормози, брат! Т'ва е глупост като Световното първенство по смъркане на емфие и си мислим, че летим в небесата като братята Монголфие. Еми не, животът ни предлага съвсем друг зарзават и манджа, живота трябва да го пазим чист като резервата Странджа. Колко ли е смях и сълзи, колко ли се изпада във грях? Накрая от нас остават 21 грама, малко кокали и прах! Търсим себе си, изоставени във мрак на остров Крит, но се лутаме с надежда, минотаври в лабиринт. По презумпция изглежда, че във кръг си се въртим - има изход и на изток всичко е с други честоти! Целокупно ли сме тук, поголовно се броим, заедно каквото почнем, можем и ще изградим. Няма как да се спасим, щом решим да се делим, но винаги причина има да благодарим! Пореден ден в мен двете крайности пак се замерват с круши: дуел между песимиста и човека с розов живот, като от песен на Руши. Питам се кой ше изпуши остатъка, преди да се е подпалил картонът, кой от тях ще надделее и под звука на фанфари славно ше седне на трона. Кован от противоречия, явно, че съм объркал входа, за Бога: всеки е станал ходещ калкулатор, кажи за к'во доверие да говоря. Навярно това, което ни пази да паднем на метри под крехката палуба, е житейският ни опит, в пъти по-дълъг от избяганите километри на Лалова! Загубата е пагубна, ако мислим, че очите влажни всичко ше скрият. Спомените от предателство са като варовик - бая трудно се отмиват! Затова и убивам хорски истории с блудкав скрипт, джиткам скрит и с туткав финт, отдавна скрил най-ценното като картина на Густав Климт. Нямам претенции за друго, освен да бъда свободен, да дерзая, да оставя отпечатъка си, преди под нечие опело да бъда съпроводен! ...че след нас само кокали и прах, и к'ва е ползата от тях, ако с гъба можеш да изтриеш имената ни, барабар с водата, от мокрия тезгях?

Лутане Празнотата убива, самотата притиска: чувствам се кутия, на която липсва й дискът! Вечно в лутане търся деня си да осмисля като след пролетно настъпване цвета си да разлистя! Но целта е кат' световен мир – едва ли ше се случи, душата е в калта – реве за гумени ботуши. Затова, и на мига светът да се срути, правим на момента, к'вото искаме – к'вот' трябва ш'се получи! Дори сега да каже гостът: „то-оз' пък“, тоз' път и без достъп по прост път, ше намерим благоденствие нейде във писанието между първото и последно изречение! Че няма време да гледаме времето през джама, няма място за стари чаршафи до нова пижама, няма време за драма-програма, а за промяна! Само миг ти се дава: взимаш или те подминава! Прегърнати с обидите и хулите от другите, в океан от лъжи като акулите в Бермудите. Плуваме пияни, консумирайки ампулите за лудите и няма смисъл даже да се чудите! Хората добри сме, но хем сме жестоки: взаимно се убиваме като Хеймдал и Локи! Моралът на адмирала все последен да е в лодката, а няма отношение към човеците и котвата! Съдържанието на тази бюлетина е неясно като Синия период във картина на Пикасо! За тях – нормално като обир от трима на инкасо, за мен е нереално като балерина във расо! Любовта е горчива, сякаш е лимонена кора, но тя единствено ти дава хармония и свобода! Доверието е път към приятелството трайно, въпреки обстоятелството крайно! Колкото по-малко мозък – толкова повече спори! Който ще, да действа, той – не ще го стори! Как намира ценно време за времето да говори, а няма пет минути ума си да отвори? Нещастникът забравя, забравеният помни, но никой на компромис така и не е склонен! А ти ако си долен и не си доволен: сам си си виновен, ми сам си си виновен, да! Що ли се правим, че знаеме много за взетия заем? Блуждаем! Там е само за смели със цели, посмели, не спрели пред свойте предели! Майката му е във мярката... ако ще ми прекалява... ми майната му: „дълбока рана заздравява – лоша дума не се забравя!“ Жалък мошеник ще търси признание, във събеседника си състрадание: недостатък без фенове няма, надявам се, стига му тая награда! Чужди проблеми решават се лесно, но щом не са твоите – няма намеса! Мрънкането те довежда до чудене – хората около тебе къде са! Луксозните стоки продават се: успиване, мързел, отлагане! Морално остарели са Милион и едно желания! С принципи – личи стабилност, даваш ли – не си на минус! Силата на любовта се измерва със силата на нейната уязвимост! Толкова много избрани смениха се – само животът им стана по-приказен. Мандатът им бързо отмина, изкуствен като високосна година. И все пак ако промениме себе си и те ще го сторят почти непременно! Веднъж разберем ли кое ни е ценно, го браним неизменно като за последно!

ПРОМЯНА Колко много само се печели чрез учтивост! А колко трудно е да кажеш кое е справедливо! За всяка грешка, убеден съм, съществува милост, че всеки трябва да зачита чуждата значимост! Цветно или сиво, важно е да е градивно. Силният обича, слабият ще нарани, но ще бъде преходно, а то не служи за опора! Злопаметните няма как да са щастливи хора! А колко по-лесно е истината да си кажем, да сме открити, доверчиви и безстрашни! Едно старание винаги забелязано е, не се брои, дотолкова, дали изказано е! Незаменимо като книгата – приятел пръв е! Щом се намираме на стръмното – на правия път сме! Да се опираме на силата на мисълта си, че истината постоянно съвършенство търси! Припев: Да се надяваме, да си прощаваме и да не се предаваме, да се раздаваме и да си помагаме, от друго смисъл няма! Да се обичаме, да не се разделяме и да се разбираме, да си споделяме и да се развиваме и да личи промяна! Все едно ли ти е, отдавна, значи, не виждаш смисъл, но страхът изчерпан ли е, вече своето поискай! Щом способностите и очакванията съвпадат, тогава щастието и за миг не закъснява! Най-голямата любов е най-големият ти риск! Търсиш ли сметка впоследствие, преставаш да си чист! Времето сочи верния път на всеки нѐ насила, отмъщението все е грозно, даже със причина! И как да започнеш нещо, без да сбъркаш отначало? Постъпките ти на душата ти са огледало! На ниските етажи глупост е да имаш право, щом жертваш името си и приятелското рамо! Все едно да гледаш как животът покрай теб минава и хванат във капан на навик да не проумяваш: няма лесен път към рая без промяна! Всички знаят: да се гордееш с непукизма си е вече краят! Припев: Да се надяваме, да си прощаваме и да не се предаваме, да се раздаваме и да си помагаме, от друго смисъл няма! Да се обичаме, да не се разделяме и да се разбираме, да си споделяме и да се развиваме и да личи промяна!