Лутане

Празнотата убива, самотата притиска:
чувствам се кутия, на която липсва й дискът!
Вечно в лутане търся деня си да осмисля
като след пролетно настъпване цвета си да разлистя!

Но целта е кат' световен мир – едва ли ше се случи,
душата е в калта – реве за гумени ботуши.
Затова, и на мига светът да се срути,
правим на момента, к'вото искаме – к'вот' трябва ш'се получи!

Дори сега да каже гостът: „то-оз' пък“, тоз' път и без достъп по прост път,
ше намерим благоденствие нейде във писанието между първото и последно изречение!
Че няма време да гледаме времето през джама, няма място за стари чаршафи до нова пижама,
няма време за драма-програма, а за промяна! Само миг ти се дава: взимаш или те подминава!

Прегърнати с обидите и хулите от другите, в океан от лъжи като акулите в Бермудите.
Плуваме пияни, консумирайки ампулите за лудите и няма смисъл даже да се чудите!
Хората добри сме, но хем сме жестоки: взаимно се убиваме като Хеймдал и Локи!
Моралът на адмирала все последен да е в лодката, а няма отношение към човеците и котвата!

Съдържанието на тази бюлетина е неясно като Синия период във картина на Пикасо!
За тях – нормално като обир от трима на инкасо, за мен е нереално като балерина във расо!


Любовта е горчива, сякаш е лимонена кора, но тя единствено ти дава хармония и свобода!
Доверието е път към приятелството трайно, въпреки обстоятелството крайно!

Колкото по-малко мозък – толкова повече спори!
Който ще, да действа, той – не ще го стори!
Как намира ценно време за времето да говори,
а няма пет минути ума си да отвори?

Нещастникът забравя, забравеният помни,
но никой на компромис така и не е склонен!
А ти ако си долен и не си доволен:
сам си си виновен, ми сам си си виновен, да!

Що ли се правим, че знаеме много за взетия заем? Блуждаем!
Там е само за смели със цели, посмели, не спрели пред свойте предели!
Майката му е във мярката... ако ще ми прекалява... ми майната му:
„дълбока рана заздравява – лоша дума не се забравя!“

Жалък мошеник ще търси признание, във събеседника си състрадание:
недостатък без фенове няма, надявам се, стига му тая награда!
Чужди проблеми решават се лесно, но щом не са твоите – няма намеса!
Мрънкането те довежда до чудене – хората около тебе къде са!

Луксозните стоки продават се: успиване, мързел, отлагане!
Морално остарели са Милион и едно желания!
С принципи – личи стабилност, даваш ли – не си на минус!
Силата на любовта се измерва със силата на нейната уязвимост!

Толкова много избрани смениха се – само животът им стана по-приказен.
Мандатът им бързо отмина, изкуствен като високосна година.
И все пак ако промениме себе си и те ще го сторят почти непременно!
Веднъж разберем ли кое ни е ценно, го браним неизменно като за последно!