Същност

Споделено със съмишленици, времето лети,
променени ли сме, значи, все нанякъде вървим.
Преоткрихме правилото, правещо те прозорлив:
"няма как да си щастлив, без да бъдеш търпелив".

Забравят се обидите, остават си любимите,
нали сме невредими, но зависи от промилите!
Минават си годините, помагат ни роднините.
Много са причините - чуйте и ще видите!

Точната доза апатия ни е инжектирана с медицинска игла
и така сме изолирани, оградени сякаш от Берлинска стена.
Движим се по наклонена плоскост, скрити като хоркрукс,
копнежите изчезват бързо и неусетно като летен отпуск.

Дантелени спомени кибичат в ментално фоайе,
а после разиграват сценки от филм на Лорънс Оливие.
Да бъдеш или не - това е въпросът, който те измъчва,
и дали си щастлив, прибирайки се да миришеш на бъчва.

Душата се изкълчва, разбива се до основи с кози крак,
този пак е в няк'ва фаза и май ще се изтормози, брат!
Т'ва е глупост като Световното първенство по смъркане на емфие
и си мислим, че летим в небесата като братята Монголфие.


Еми не, животът ни предлага съвсем друг зарзават и манджа,
живота трябва да го пазим чист като резервата Странджа.
Колко ли е смях и сълзи, колко ли се изпада във грях?
Накрая от нас остават 21 грама, малко кокали и прах!

Търсим себе си, изоставени във мрак на остров Крит,
но се лутаме с надежда, минотаври в лабиринт.
По презумпция изглежда, че във кръг си се въртим -
има изход и на изток всичко е с други честоти!

Целокупно ли сме тук, поголовно се броим,
заедно каквото почнем, можем и ще изградим.
Няма как да се спасим, щом решим да се делим, но
винаги причина има да благодарим!

Пореден ден в мен двете крайности пак се замерват с круши:
дуел между песимиста и човека с розов живот, като от песен на Руши.
Питам се кой ше изпуши остатъка, преди да се е подпалил картонът,
кой от тях ще надделее и под звука на фанфари славно ше седне на трона.

Кован от противоречия, явно, че съм объркал входа, за Бога:
всеки е станал ходещ калкулатор, кажи за к'во доверие да говоря.
Навярно това, което ни пази да паднем на метри под крехката палуба,
е житейският ни опит, в пъти по-дълъг от избяганите километри на Лалова!

Загубата е пагубна, ако мислим, че очите влажни всичко ше скрият.
Спомените от предателство са като варовик - бая трудно се отмиват!
Затова и убивам хорски истории с блудкав скрипт, джиткам скрит
и с туткав финт, отдавна скрил най-ценното като картина на Густав Климт.

Нямам претенции за друго, освен да бъда свободен,
да дерзая, да оставя отпечатъка си, преди под нечие опело да бъда съпроводен!
...че след нас само кокали и прах, и к'ва е ползата от тях,
ако с гъба можеш да изтриеш имената ни, барабар с водата, от мокрия тезгях?