ВОДА:

Толкова години наблюдавам и се скитам.
Хората любими оправдавам, други – никак!
Вторите ме вдъхновяват повече да пиша!
Каквото и да кажа за тях – аз ги обичам!

Прости до кости с поглед празен и циничен,
грозни като арогантността на себичен!
Циганката, дет' ги хвали, ги остави на мира...
и те добре се справят. Най- вероятно мно'о ги разбират!

Обясняват оживено все какво ще направят,
но отлагат и така само ще си възнамеряват!
Нелепи като двойник на побойник, който
зачитане не знае, но изгони свойто!

Щом целта е ниска – винаги притиска,
мачка и стъписва, значи нещо липсва!
Всеки да си уважава, който си поиска -
уважение никой няма право да изисква!

С малък брат разговарях онзи следобяд,
жалък на инат кандидат-тарикат!
Викам му: „ не знам ся, на път ли си, тъп ли си, но
само овцете се кланят на престъпници!“ (...)

Тогава давай, опитай,
'ма няма как да та изпратя просто пък, без да ти сипя,
иначе колкот' искаш пътища, важното е к'во търсиш там!
Нека да ти кажа само ся една късичка!


Припев:

Честността като водата е – добра отправна точка,
винаги на чисто започва и те насочва,
неслучайно е любима сила, непорочна,
заличава зло, а и до край остава точна!

В лутане, за мене, са суетно-изявените,
губене на време е броене на победите!
Докато дремете, големите са смирените!
К'о ми са зверите и са гордеете с БНТ?

Ще им излезе име, а те ръце извиват,
климатът е зимен за тях, чак ги снимат!
Търпеливо ли се кима, трудно думата се взима:
няма глупави въпроси, 'ма к'ви отговори има...

Сутрин стават с ясна мисъл да не се излагат.
Може, да, но много личи на кого подражават:
дишат напразно и да завиждат не престават,
от висши приятели във бивши преминават!

Лицемерието тихо ще пристигне във кашон:
един бръснарски вятър, но без одеколон!
Според всяко едно дърво: „нямало ненаказано добро“!
Такива всяка зима горя в камина, брато

и съм погнал на свой гръб всеки, тръгнал към трона,
победил, но бил подъл, съжалил, че е помогнал!
Щом целта е корона - бързо падаш от коня,
в боя нямаш воля без броня – тая роля е твоя!

Чудиш се защо не предизвикваш взаимност?
Сигурно делото ти е някак гнило и деструктивно!
Изненадан поглежда, засрамен нарежда
като получил червен картон във приятелска среща!

Сигурността не премахва страха от конкурента,
по-интелигентен се оказва клиентът,
сега точно е много по-висок процентът,
но така и не дойде моментът за апартамента!

Припев:

Честността като водата е – добра отправна точка,
винаги на чисто започва и те насочва,
неслучайно е любима сила, непорочна,
заличава зло, а и до край остава точна!

В лутане, за мене, са суетно-изявените,
губене на време е броене на победите!
Докато дремете ,големите са смирените!
К'о ми са зверите и са гордеете с БНТ?